Който не се е сблъсквал с проблема "стерилитет", "инфертилитет" или "рискова бременност", няма да ме разбере. Защото ако попадаш в една от тези категории, ако искаш дете, а по някакво стечение на обстоятелствата не можеш да имаш, проблема е много сериозен. В един момент си като всички жени, чиято мисия е да даряват живот, а в следващия- не си съвсем- не можеш, по някаква /или дори по никаква/ причина. И започваш да страдаш, направо да боледуваш. Мечтала си, че ще гушнеш едно детенце- твоето, а в един миг мечтата ти става химера, илюзия, неосъществимост. Ставаш нервна, дразнят те "уж случайно" подхвърлени подмятания, че "вече на време ви е- какво чакате?", плаче ти се, когато видиш бременна жена или пък майка с количка. Иска ти се от все сърце да си на мястото на майката, която влаче раздразнено и тръшкащо се дете и си казваш, че ти никога не би постъпила като нея- да му крещиш или пък- не дай Боже и да го биеш. Плачеш, когато чуеш за изоставено дете и си мислиш, колко несправедлив е живота, как жени забременяват, без дори да искат, и как някои не съзнават колко сложно е понякога за други да станат майки. Може би така съдбата ни дава знак, че не е толкова лесно да си майка, а има такива, които просто не го разбират. Лошото е, че точно тези, които най-отчаяно искат детенце, те са орисани, най-силно да го изстрадват...Но не бива да се отчайват, да се вглъбяват в себе си, да се отказват. Господ възнаградява борбените, силните духом, вярващите. Сигурна съм, че и вие ще успеете, само не губете надеждата си и знайте, че ще дойде ден, когато ще се окажа права!