Когато се роди Маги, аз- като интелигентна/ според мен/, амбициозна и мама на възраст, реших да я гледам според разписанията на педиатрите, медицинската литература и опитът на вече миналите по моя път. Оказа се невъзможно. Първо- педиатърката казва- "прави това". Д-р Спок/нашата настолна книга/, съответно го отрича. Пък да не говорим за мамите с опит! Почвам да се допитвам до други педиатри- от големите градове. Те пък работят по други школи. Пак не се отказвам. Пиша във форумите. И накрая главата ме заболява.

До 7-я месец Маги нямаше проблеми с храната, но оттогава се сблъсках с проблема злоядо дете. На циркаджии се обърнахме- молби, песни, насила тъпкане. Не иска, и не иска.То не бяха съвети, не беше чудо. Пък да не говорим за бабите /гледали n-на брой деца/."Забранявайте сладко, зрънчо и не знам си какво!"И до ден днешен оправия с яденето няма. Но пък аз гледам по-философски на нещата- щом е здрава, жизнена и с добри показатели, мога да си позволя отвреме-навреме "глезотийки", само да поиска...

Пак по същото време- детето имало проблем с двигателната активност- не се обръщало, не искало да седи в проходилка. Пак притеснения! И изведнъж, като почна да се обръща, че като почна и да пада... И към проходилката интерес прояви, че и като паяк обикаляше вкъщи с нея.

Годинка навърши- "ама не вървите ли вече?". Ново пет! Като й дойде времето на Маги, тръгна на 1год. и 3 мес. и то изведнъж, а сега не можем да я стигнем.

Затова съвет от мен- не търсете съвети/ извинете ме за тавтологията/! Попитайте педиатъра, питайте баби или близки- благодарете за съвета. И накрая послушайте себе си. Доверете се на интуицията си/независимо от възрастта си/. Вгледайте се и в детенцето си- то е като разтворена книга, то ще ни покаже пътя, който е верния за неговото развитие и възпитание. Защото всяко едно дете е индивидуалност и се развива по свои си пътища, независимо от мнението на педиатрите, на д-р Спок и на хилядите форуми по света!