Ако някой ми каже, че се справя блестящо с малко дете, ходейки и на работа- не знам дали да му вярвам. А може би просто аз не успях?

Започнах работа, след като Маги навърши 1г. и 2 мес.- майчинството прехвърлих на таткото. Макар да работя на две минути път от дома си и да съм на половин работен ден, трябва да ви кажа, че за мен си е живо изпитание. Бягам през междучасията / педагог съм/ до вкъщи при всеки сигнал за проблем, свободните часове ги прекарвам у дома. След приключването на учебните часове се прибирам или хвърча до детската кухня, или пък отивам на детския кът, за да разходя чедото преди обедния му сън. После, докато Маги спи, аз гледам да посвърша някоя къщна работа или да проверя тетрадки или тестове.

Резултатът след 8 месеца- уморена съм, изнервена, времето все не ми стига, къщата ми се нуждае от Великденското почистване, което така и не намерих време и сили да направя.

Та един съвет от мен- ако не ви се налага, не бързайте да почвате работа, гледайте си детето, мъничетата ни имат нужда от нас. А може би просто ви е писнало от пране, гладене, памперси, храненене и т.н. ?! На мен поне не ми беше, нуждата ме накара да се върна на работа и горчиво съжалявам. Затова сега се чувствам неудовлетворена и несправила се- като майка, домакиня, може би и съпруга , пък да не говорим и в работата.

Сигурно съм прецедент и много мами не са съгласни с мен. Да, най-вероятно, ако можете да поверите детето си на баби, за да поизлезете с приятели или да релаксирате, а като се приберете у дома ви е ошетано и сготвено. Нищо лошо няма в това, някой отвреме-навреме да те смени... за малко дори. Благодарна съм на майка ми, която въпреки многото си болежки се опитва да занимава детето, докато посвърша нещо.

Е, това е. Просто споделих...